ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА

Богатите дарове и червения цвят на запазените части от облекло подсказват връзка с последния одриски цар Реметалк III

Набързо изградената зидана гробница, недопечените тухли, безпорядъкът сред положените богати дарове подсказва намерението на живите бързо да отпратят починалия в Царството на сенките. Датировката направена по намерените жертвени дарове препраща изследователите към размирните години от средата на I-ви век, когато последният владетел на одрисите Реметалк III, личен приятел на император Клавдий, е убит в резултат на заговор, организиран от тракийската аристокрация и собствената му съпруга. Убийството послужило на императора като основание, да анексира царството на одрисите и създаде нова римска провинция - Тракия.

За връзката с Рим подсказват 2-те уникални сребърни чаши с позлата и фигурки на бога на любовта Ерос - почти сигурен царски дар. Наред с тях впечатление правят уникален стъклен ритон с форма на охлюв, златен пръстен със скъпоценен камък и монети, които отнасят възможната датировка на гробницата в I в. сл. Хр., които откри през последните месеци на 2010 година археологът Веселин Игнатов ръководител на финансираните от ОББ разкопки „Караново 2009 - 2010".

През 2008 г. при спасителни разкопки след иманярски набези на Източната могила, археологът Веселин Игнатов разкри останки от четирикола антична кола с впряг от два коня и куче. Колата се отличава с големия размер на колелата - диаметър 1, 20 м. Запазените следи от дърво дават представа за нейната конструкция и общ изглед. Впечатляваща е декорацията от бронзови апликации на коша на колата. Още по богато са украсени ярема и сбруите на конете.

През октомври 2009 г. екипът продължи разкопките на Източната могила, при които се разкри зидана сводеста гробница на тракийски аристократ с размери 4 на 3 метра. Погребението е извършено чрез трупоизгаряне. Гробният инвентар е изключително богат:

• комплект бойно въоръжение: дълъг меч, къс меч, кама, плетена ризница, копия-5 бр., 3 щита
• глинени, стъклени (между тях рядко срещан ритон), бронзови съдове (ойнохое, патера, леген, кана, касероле, съд с чучур изобразяващ глава на глиган)
• стригилодържач със стригили
• бронзов канделабър с лампа
• две сребърни чаши с фигурални изображения с позлата.
• тоалетно съндъче с бронзова украса
• накити: сребърни фибули, златни пръстени с геми, коланни сребърни апликации и др.
• златни и сребърни монети (на Август и Тиберий)

Стъкленият ритон не отстъпва на експонати от Кьолн и Британския музей

Стъкленият ритон е вторият с украса, който съществува в България, има още два с по-опростена форма. Подобни уникати от стъкло са изключителна рядкост в световно отношение, и могат да се видят само на няколко места като Британския музей и музеят в Кьолн.

Сребърните чаши са изпълнявали ролята на термос

Сребърните чаши с позлата с ювелирно изобразени Ероси и екзотични плодове, са с двуслоен корпус и изпълняват и ролята на термос за напитки. Изработката на детайла е на нивото на Рогозенското съкровище и други подобни находки.

Въоръжението и накитите на аристократа

Мечовете на знатния тракиец са във фрагментирано състояние в земята, но реставраторката Силвия Борисова си е поставила амбициозната задача да ги извади цели от там. За целта екипът в продължение на дни обработва металните останки в гроба със специални препарати, които да стегнат и съберат в едно тънките люспички метал преди мечът да бъде отделен от въглените и пепелта от кремацията.

Единият от намерените златни пръстени е с аметист. Скъпоценният камък е с изключителна чистота и прозрачност, каквито са рядкост и в наши дни.

Датировката на погребението насочва изследователите към последния тракийски цар Реметалк III

На основата на откритите материали погребението може да се датира към средата на І в. след Христа. От положените дарове става ясно, че покойният е член на фамилия, която принадлежи към богатата върхушка на тракийската одриска аристокрация, а защо не и самият Реметалк III.

Заедно с това, то е и най-ранно засвидетелстван обред на полагане край гроба на покойника на антична кола.

Намерените находки изтеглят възможната най-ранна датировка на погребението към времето, когато траките току-що са станали поданици на Римската империя, но разкопките продължават и не се знае какви изненади на научния екип ще поднесе гробницата.

Разкопките са стартирали и продължават по проект, финансиран от Обединена българска банка, с подкрепата на сдружение "Културни проекти" и община Нова Загора.

ОББ ще финансира реставрацията и експонирането на находките

Обединена българска банка изцяло заплати спешното изграждане на покритието на обекта и намиращата се в близост колесница, на обща стойност 30 000 лева.

През 2010 година ОББ предвижда да финансира реставрацията и консервацията на находките, чиято стойност ще възлезе над 100 000 лева, както и ще организира голяма изложба със съкровищата в София и други големи градове.