ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА

„...новодошлите тракийци стануват последни от всички.

Заедно с тях е и царят им Резос, синът Ейонеев.

Сам аз му зърнах конете - грамадни и много красиви;

те са по-бели от сняг и препускат подобно на вятър.

В злато и светло сребро му блести колесницата нова.

Има и златни, огромни доспехи, за чудо и приказ!

Не подобава на смъртни да носят такива доспехи,

а съвършено подхождат те на боговете безсмъртни."

Омир, Илиада, Х песен

Когато новозагорският археолог Веселин Игнатов поглежда рентгеновата снимка на ръждясалия метален лист, запазен в хранилището на Градския исторически музей, удивлението му вероятно е същото като на гръцките герои пред Троя, заслепени от блясъка на златото по колесницата на тракийския цар Резос.

Под корозиралата повърхност се крие уникална декоративната плоча, украсявала тракийска колесница - двуколка, проучена през 1976 година при Дългата могила, до с. Караново от тогавашния директор на музея в Нова Загора Митьо Кънчев.

Това е луксозна пътническа кола с меко окачване, изключително оригинална с конструкцията си и художествените си апликации. Украсата на двуколката се допълва от много други апликации, сред които изпъкват още три - бюст на Херакъл и две глави на Горгона Медуза.

До откритието се стига, когато Игнатов решава да опише запазените в хранилището на музея находки, свързани с антични колесници, за да стартира проекта си по създаване на Център за популяризиране и проучване на античната кола.

До блясъка на метала обаче е още далече. Предстоят 6 месечните усилия на реставраторката Силвия Борисова, които ще разкрият декорацията на античната кола - удивителната картина на празнично украсена антична сграда (вероятно храм), „нарисувана" преди повече от 18 столетия с помощта на плоска инкрустация от наподобяваща злато сплав и детайли от мед, върху метален лист с размери 52 см х 12 см и дебелина от 0.3 см. Плочата е украсявала долната задна част, гърба на коша на колесницата.

Мнението на Игнатов е, че откритието направено не на терен, а в хранилището на музея, е безспорен уникат. Единствен аналог има открит при двуколка в Унгария, но нейната апликация е увредена и разбита на няколко парчета. Световната археология досега не разполага с друга подобна апликация на антична кола, комбинация от 3 различни материала, при това съчетани в едно истинско произведение на изкуството с висока художествена стойност.

Тракийската двуколка и нейното откриване

Село Караново, Новозагорско е световно известно с огромното си археологическо богатство. Селищната могила Караново е еталон за проучването на праисторията. Разположеният северно от селото античен обект привлича вниманието на редица учени. Към него принадлежи могилен некропол от 16 могили, като няколко от тях са с огромни размери - Дългата, Източната, Бирникова и др.

През 1976 г при прокарването на канал от Водно стопанство е нарушена част от Дългата могила. При проведените разкопки на част от могилния насип и извън могилно пространство от директора на музея в Нова Загора Митьо Кънчев, се откриват три зидани гроба, които изобилстват с богати и оригинални дарове. На югоизток, извън могилния насип се проучват две колесници. Откритите структури са датирани в началото на ІІ в.

Колите са четириколка и двуколка, разглобени при поставянето им.

Двуколката, от която произхожда и уникалната апликация, е намерена със скелетите на три коня - два впрегатни и един ездитен. Колата привлича вниманието на всички изследователи в тази област, като са направени опити за реконструкции на колата и интерпретиране на частите й.

Ювелирно произведение

Изображението от апликацията е със сложна и плътно покриваща лицето на плочата композиция. Самата композицията е разделена на три дяла посредством изображения на две колони в йонийски стил.

Вероятно сградата е представена в някакъв тържествен момент, защото между колоните е поставена богата растителна украса. Четирилистна детелина, гирлянди от лаврови клончета, палмета, лози и гроздове украсяват фасадата. В момента бургаският археолог Костадин Господинов, работи върху тълкуването и семантиката на изображенията върху декоративната пластина.

За ефектната "трицветна рисунка" е използвана техника на инкрустиране или вграждане на един метал или сплав в друг с различен цвят и твърдост. В случая материалите са три. Основата или фона е железен лист с дебелина 0.3 см, изтеглен чрез коване. При инкрустираните материали преобладава наподобяваща злато сплав, а в някои орнаменти или част от други, за по голям ефект е използвана и мед. След изтеглянето на желязната плоча основата е подготвена за инкрустацията, като първо с остър инструмент е очертана рисунката на желаното изображение, а за по-големите орнаменти - техният контур. Това е последвано от набраздяване на контурите и подготовка на леглата за по големите детайли от рисунъка.

Следващият етап е самото полагане или набиването с чукче на по-ковкия материал в основата, до изпълване на орнамента. За подсилване на цветовете или потъмняване на основата, железният лист вероятно се е намазвал с масло и се е нагрявал, а за открояване на инкрустацията е било необходимо само полиране на повърхността й. Преди това инкрустираните материали са изравнени с основата в една повърхност, с така наречената техника „плоска инкрустация". За да бъде монтирано ювелирното изделие към двуколката, е било необходимо в горния му край да се направят 7 правоъгълни и квадратни отвора. Тези отвори не са съобразени с изображението и нарушават неговата цялост - нещо, което се среща и при други декорации на антични коли.

Консервирането

Почистването, укрепването и консервирането на подобно ювелирно произведение, според реставраторката Силвия Борисова, обикновено продължава от половин до 1 година и преминава през няколко етапа - диагностициране, стабилизиране на състоянието на основата, отстраняване на образуваното покритие в следствие на  протичащата минерализация на желязото, почистване на налепите от железен оксид върху инкрустирания метал и запечатване на произведението, за да се избегнат вредни външни въздействия.

В продължение на 6 месеца Силвия Борисова работи денонощно по почистването, укрепването и консервирането на находката. Един сплит от листа отнема около 4 - 5 часа усилена работа. Напрежението на очите и пределната концентрация са страшно уморителни и натоварващи. Крайният резултат обаче си заслужава денонощните усилия.

Над 200 открити колесници по българските земи

В днешните български земи, някогашна част от Римската империя, при археологически проучвания и за съжаление, при иманярски набези, са открити останките на над 200 колесници. Част от техните останки са в музеи като новозагорския, а други в частни колекции или изнесени извън граница. До този момент в някогашната империя има намерени още 2 колесници - една при разкопки в Помпей, една в Ефес и малко повече - над 20 колесници в днешна Унгария. Тази концентрация от находки на антични коли по българските земи се дължи основно на погребалните ритуали на траките, които са полагали колесници - двуколки или четириколки, за да служат на починалите в задгробния живот.

След установяването на римското господство в земите на траките през 40-те години на I век, следва небивал икономически разцвет, от който най-добре се е възползвала местната едра земевладелска аристокрация. Веселин Игнатов приема, че икономическият бум между I и II век, дава възможност на тракийските знатни, да притежават по няколко колесници, което позволява на наследниците на починалия господар, без притеснение да отделят една от тях, заедно с впрегатните коне, за нуждите на покойника в Царството на сенките.

Център за популяризиране и проучване на античната кола

Може да се приеме, че Веселин Игнатов е водещият европейски специалист по антични коли. През 2007 година, при разкопки в местността Триъгълника открива 2 двуколки, а през 2008 г. и 1 четириколка отново в могила до Караново. Материали и снимки за откритията му намират място в американското списание Archeology. С него се консултират учени от европейски страни, има публикации за античните коли и погребалните обреди, свързани с полагането им в гробовете на богатите траки.

Игнатов насочва професионалния си интерес към тракийските колесници, след като преди време му се налага да проучи останките от 7 антични коли, жертва на иманярски набези. Изследователската му дейност е свързана с ритуалите, съпътстващи полагането на античните коли при погребенията на знатните траки, „погребения на колесници", както ги нарича самият той - полагането на коне, дарове, извършваните излияния и жертвоприношения.

Мечтата му е, край Караново, да бъде изграден Център за популяризиране и проучване на античната кола, който да съхранява и разпространява историята на тракийските колесници, най-големите находки свързани с тях, древните ритуали, съпътстващи полагането на колите при погребенията и др.

Намеренията му започват да придобиват конкретни измерения през 2009 година. Консервирането на богато декорираната апликация, е част от проект за реставрация, консервация и експониране на двуколката от Дългата могила, стартиран от сдружение „Културни проекти" и финансиран от Обединена българска банка и нейната програма „Български столици, твърдини и светини", с подкрепата на Община Нова Загора. Проектът включва изработката и експониране на макет на колесницата, заедно с излагането на реставрираните оригинални части. Сдружението и ОББ предвиждат пътуваща изложба „Златната колесница на траките" да обиколи България през 2010 година, преди макетът да заеме своето място в Историческия музей на Нова Загора или още по-добре, в един бъдещ Център за популяризиране и проучване на античната кола. През 2009 г. ОББ финансира и продължение на разкопките от 2008 година, при които бе открита четириколката край село Караново.