Професор Овчаров, защо в подготвения от ОББ албум, пишете за «Средновековната империя на Българите»?
-Ако се погледне дори само титлата „цар” на средновековните български владетели ще се види, че тя коренно се отличава от тази на другите европейски господари. Върху пъстрата политическа карта на Стария континент през Средновековието се откриват безброй крале, князе, херцози, воеводи, банове. На Изток и на Запад се открояват две империи – Източната Римска империя или Византия и тази на франките, която по-късно ще се трансформира в Свещена Германска империя. На Балканите в повечето столетия до ХІV в. господства една държава и това е Българското царство.
Тази титла не е ли в употреба и при другите православни и славянски народи?
-Едва в средата на ХІV в. и във времето на най-голямата мощ в цялата си история сръбските владетели ще приемат царска титла, която след няколко години позорно ще им бъде отнета. Когато в ХІХ в. двете държави най-сетне се освобождават от турска власт, Сърбия остава кралство, докато едно от най-големите постижения за младата българска държава ще бъде възвръщането на царското достойнство при обявяването на независимостта през 1908 г. Русите достигат до царската титла чак в ХVІ в. и за цяла Европа тя ще е равносилна на императорската.
Какъв е произхода на думата „цар”?
-Думата цар е пославянчена и съкратена форма от латинската дума цезар, цесар. Тя е един от главните епитети, обозначаващи достойнството и самодържавието на римските императори. Според арабския автор от Х в. Ибн Хордадбех с гръцката транскрипция кесар във Византия народът наричал императорите. Тук е интересно да се отбележи, че при германците също се съхранява титлата кайзер за представяне на императорската власт. В славянската литературна традиция римските и византийските императори са означавани като цесари или царе. Ето защо създадената от българите титла цар означава пряко император.
Титлата на българските владетели достатъчно основание ли е, да наречем българската средновековна държава «империя»?
-Имперското самосъзнание не се ограничава с титлата. За да се определи една държава като империя са необходими множество икономически, политически и културни показатели. Всички тези черти могат да бъдат открити в дългото съществуване на средновековна България. В 681 г. зареденият с енергия народ на българите основава държавата, имайки зад гърба си вече доста опит. Може да се смята, че предпоставките за имперската идея са създадени още по време на Велика България и управлението на хан Кубрат от средата на VІІ в. Успешните войни с Византия и Аварския хаганат, както и подчиняването на безчислени славянски маси, извежда в първата половина на ІХ в. българските ханове на прага на нейното осъществяване.
Още тогава в пределите на страната са включени огромни територии. България се простира между реките Днестър и Днепър на изток и Средна Европа на запад, както и между Карпатите на север и Средиземно море на юг. За да бъде осъществена великата идея обаче е необходимо приемането на християнството и това далновидно е направено през 865 г. от княза-кръстител Борис-Михаил. За наследника му цар Симеон не остава друго, освен да реализира изцяло мечтата на няколко поколения, Българската империя.
Какво е останало от «Средновековната империя на българите»?
-Получила още в Х в. признание от средновековна Европа, държавата преминава през много исторически превратности. Загубила в началото на ХІ в. своята независимост в смъртна схватка с другата голяма империя на стария континент, Византия, през ХІІ в. България се възражда. И в ХІІІ в. преживява нов възход, направил я за втори път велика сила в Европа. Но това усилие като че ли изтощава окончателно държавата. Макар външно да съхранява своето имперско достойнство, през ХІV в. тя пада под ударите на турското завоевание. Така върху останките на две стари империи, Византийската и Българската, през ХV в. е създадена нова, Османската.
През столетията средновековна България полага усилия да изгради всички необходими предпоставки за имперското величие. Освен военните успехи и териториалното разширение, в нея е сътворена великолепна монументална архитектура, високо изкуство, създадена е писменост и книжовност, станали основни за целия славянски свят. Проучванията показват, че към края на ХІV в. българската култура се намира в етап на натрупване, което би могло да даде качествено нови постижения. Това обаче не се случва поради унищожителното иноверско нашествие. Аристокрацията е избита или смазана, многобройните градове са разрушени и западат, християнските храмове – изгорени или превърнати в джамии.
Днес от миналото величие са останали само следи, които историци и археолози издирват и се опитват да реконструират имперската слава на българската държава. В нашия съвместен проект с ОББ „Български столици, твърдини и светини” ще представим на читателите някои възможни погледи към загубеното богатство на средновековната ни цивилизация.
