ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА

През ХІІ-ХІV в. столица на Българското царство е Търновград, когато средновековните историци величаят като „царствен" и „Богоспасяем". Вселенският патриарх Калист го нарича „втори в света град след ненадминатия Константинопол". Столицата се разполагала на няколко хълма и в гъсто населени квартали край меандрите на река Янтра. Светската и духовната власт е била съсредоточена в здравата крепост на възвишението Царевец. Тя е укрепена с мощни стени и е плътно застроена с каменни сгради. Археолозите са открили в нея 22 християнски храма.

В най-високите части на хълма се издигат двата центъра на властта в България - царският дворец и укрепеният патриаршески манастир. Първият заема обширна и равна тераса с площ от 6000 кв. м. Това е типичен градски владетелски замък, каквито се откриват в столиците на големите средновековни държави в Средна и Западна Европа. Дворецът е огромен ансамбъл с крепостни стени, кули и два входа от север и юг. Посетителят влиза през пазената от две настръхнали кули северна порта и се озовава в първия двор, ограден отвсякъде с жилищни постройки с мраморни подове и фрески по стените. После се преминава във втория двор, разположен на малко по-високо ниво. Именно там са Тронната зала и Дворцовата църква, украсени богато с мозайки, мрамор и стенописи. При разкопките се откриха няколко гробници и фрагмент от каменен саркофаг, за който се предполага, че е на цар Йоан Александър (1331-1371). Третият двор е в най-високата част на замъка и е със стопански функции. Откритите кухненски печки и винарница показват, че там са приготовяни ястията за царската трапеза.

Патриаршеските покои представляват подобен замък, но с духовен и манастирски характер. Строителите му определят най-високото място в Царевец. В центъра се издига патриаршеската катедрала „Възнесение Господне". В южната половина на укрепеното пространство са жилищните апартаменти и стопанските помещения. Двата укрепени замъка на хълма са един до друг и са се виждали от километри. В своята цялост те с пълна сила отразяват имперските претенции на българските владетели от ХІІ-ХІV в.

След няколкомесечна обсада на 17 юли 1393 г. столицата Търновград пада в ръцете на османските завоеватели. Аристократите са избити, патриархът на България Евтимий е заточен, а блестящите църкви са разсипани или превърнати в джамии.