ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА

            През 893 г. князът-кръстител Борис-Михаил и църковно-народният събор вземат решение за преместването на българската столица от Плиска във Велики Преслав. Този акт е подготвен с предварителния строеж на много представителни сгради, а интензивното строителство продължава при царете Симеон и Петър.

            В крайния си вид Велики Преслав се състои от три концентрични каменни крепости, както и от обширни предградия достигащи почти до днешните Шумен и Търговище. Във вътрешността на столицата и в аристократичните крайградски квартали археолозите откриват множество светски и духовни имения. Аристократите и игумените на манастирите са живели в представителни дворци, украсени с мраморна декорация и мозайки. Често до тях се намират бани с басейни и подово отопление.

            Външният град на Велики Преслав е изцяло ограден с дебела до 3 м каменна стена и обхваща площ от 5 кв. км. В центъра на тази укрепена територия се намира също защитеният с мощен крепостен зид Вътрешен град. Днес са проучени най-вече неговите южни зони, където се откриват помещенията за охраняващите владетеля гвардейски полкове, църкви, каменни фонтани, магазини и стопански сгради.

            Всичко във Вътрешния град е предназначено да се обслужва Големия дворец на българските царе, ограден със собствена стена. С него се завършва концентричната схема на Велики Преслав, заимствана от ненадминатия Константинопол. Съвременниците смятат града за втори по мащаби в света през ІХ-Х в. след византийската столица. В Големия дворец се намират царските апартаменти, Тронната зала, патриаршеският ансамбъл, различни палати, както и две гигантски за времето си църкви с дължина 43 и 46 м. Зад високите зидове се разигравали пищни церемонии и коварни интриги, за които обикновените хора чували само слухове. Описание за тях оставя писателят Йоан Екзарх, който описва облечения в злато цар Симеон, седнал на високия си престол в огромната базиликална сграда на Тронната палата.

            Замислен да бъде столица на хилядолетна империя, Велики Преслав е превзет от нашественици само век по-късно. В 970 г. водените от император Йоан І Цимисхи византийци навлизат в града след кратка обсада. Мощните укрепления се оказват твърде обширни за да могат да бъдат въобще защитавани. За императора-победител това е най-голямата военна победа в живота му и той прекръщава българската столица на своето име, Йоанопол.