На мястото на днешната столица на България, София, някога се издигал един от най-важните градове на Римската империя, Сердика. Той е основан върху останките на старо тракийско селище на племето серди, откъдето идва и името му. Според откритите надписи това става през 177-180 г. при на императорите Марк Аврелий и Комод.
Още от началото Сердика получава изключително мощни укрепления. Археологическите разкопки показаха, че стената е дебела до 3 м с височина над 10 м. Тя е пазена от множество кули, които са били високи до 15 м. По план те са правоъгълни, кръгли и петоъгълни. Кулите и стените са градени от камък и редуващи се тухлени пояси. Останки от фортификационните съоръжения могат да се видят в сутерена на Централни хали, на близката улица „Искър" и на други места.
Сердика е притежавала четири порти, ориентирани по посоките на света. Предполага се, че във всяка от тях е бил вграден каменен блок с тържествен надпис, разказващ за завършването на строителството й. Изцяло са разкрити Западната и Източната порти. Първата може да се види зад Халите и непосредствено пред новопостроената католическа църква. Особено добре е запазена и експонирана днес Източната порта, за която се смята, че е главна за града. Тя се намира в подлеза между Президентството и Министерския съвет. Там е експониран един от строителните надписи, но открит не при Източната, а до Северната порта на града.
Сердика става любима на император Константин І Велики (324-337), който дори мисли да премести столицата на Римската империя там. От античния и късноантичния град са запазени няколко сгради, които са символи на днешна София. Това е преди всичко катедралата „Св. София" от VІ в., построена на мястото на раннохристиянски храм от ІV в. Друга забележителност е ротондата „Св. Георги", която е издигната още в езически времена, но после е превърната в църква. От изток на тази сграда е разкрита част от голяма римска улица, както и огромен античен архитектурен ансамбъл. В последните години археолозите попаднаха на останките от римския амфитеатър, намиращ се на няколко десетки метра извън Източната порта.
Сердика е превзета от българите по времето на хан Крум (803-814). Тя получава името Средец, а много от античните фортификационни съоръжения са умело използвани и достроени. Изписани с красиви стенописи са и някои от раннохристиянските църкви като ротондата „Св. Георги".