ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА

            На 60 км северно от големия български град Варна се намира дългият и тесен нос Калиакра. Той е вдаден на 2 км в морето и е ограден с отвесни стометрови пропасти. Това прави полуострова много удобен за укрепяване и стратегическа точка за отбрана на крайбрежието. Образуваният от носа залив пък е добре пригоден за пристанище и е чудесно убежище при буря за плаващите край него кораби.

            Първото укрепено селище тук е от ІV в.пр.Хр. и се е наричало Тиризис на името на местно тракийско племе. По-късно крепостта е описана от античния географ Страбон, който определя тук седалището на известния пълководец на Александър Велики, Лизимах. По думите на летописеца той криел в пещерите на носа огромни богатства, донесени от походите в Персия. Към ІІ в.пр.Хр. навътре в сушата е построена втора крепостна стена. Вече в римската епоха (І-ІІІ в.) старото тракийско укрепление е отново разширено. През 341-342 г. стените са засилени с цилиндрични кули, а във втората половина на ІV в. е построен трети крепостен зид с дебелина близо 3 м и височина до 10 м.

            Според историка Хиерокъл, през V-VІ в. селището на носа носи името Акре и е сред 15-те града на провинция Скития. Крепостта е между първите, които посрещат варварските нашествия. В началото на VІІ в. животът навлиза в известен упадък, но вече към Х в. се срещат наименованията Татрасида и Тетрасиада.

            За първи път името Калиакра е употребено в морската карта, направена от италианеца Пиетро Весконте в 1318 г. Думата произлиза от гръцки език и означава „красив нос". През същото столетие немският рицар Ханс Шилтбергер използва името Калацерка („добрите обръчи от стени"), намеквайки за трите здрави укрепителни пояса на Калиакра. Именно тези мощни фортификационни съоръжения карат българските боляри Балик и Добротица да превърнат във втората половина на ХІV в. крепостта в столица на тяхното самостоятелно Карвунско деспотство. То обхваща североизточните области на старото Българско царство. Историческите данни свидетелстват, че Калиакра тогава е богат средновековен град, а владетелите му секат собствени монети. При археологическите разкопки са открити останки от неговите крепостни стени, водопровода и деспотската резиденция. Калиакра е една от последните български твърдини, която през 1393-1394 г. пада под османска власт.