ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА

През 681 г. хан Аспарух основава южно от Дунав България, която е една от първите ранносредновековни държави в Европа. Нейна столица става Плиска, намираща се в равнинната североизточна част на страната. В началото тя не представлява същински град, а е предназначена да събира при опасност народа на българите. В един надпис Плиска е наречена „онгъл" или „укрепен лагер". Проучванията показват, че масивни ровове и валове затварят огромна площ от 23 кв.км.

Първоначално почти липсва застрояване с каменни сгради. Разкопки на български археолози от последните години извадиха на бял свят дълбоките основи от представителни дървени постройки, обитавани от българските ханове през VІІІ в. Към края на столетието в центъра на Плиска се появява първата монументална сграда. Това е т.нар. Крумов дворец, заемащ площ от цели 4 дка. Днес от нея са запазени само основите, но някога е била построена от огромни и добре издялани каменни блокове. Това представлява укрепеният дворец на българските ханове, където са извършвани тържествените церемонии в двора. Непосредствено до него постепенно се строят каменни жилищни сгради и огромна цистерна за питейна вода.

През 811 г. България е нападната от многочислена византийска армия, водена лично от императора Никифор І Геник. Войната е спечелена, но в нейния ход столицата е превзета и изгорена. Това дава възможност на хан Омуртаг да я издигне отново и вече изцяло от камък. Построена е мощната крепост на Вътрешния град с висока стена, пазена от множество кули. Върху останките от Крумовия дворец е създадена голяма сграда с базиликален план, изпълняваща функциите на Тронна палата.

Цялостно е реконструирана и жилищната част на ханската резиденция. Отново е построена голяма сграда, получила името Малък дворец. Там са се намирали апартаментите на владетеля. Около него се развива цял ансамбъл от постройки, включващи баня с подово отопление, цистерни за вода, помещения за прислугата. Голямата новост е високата тухлена стена, с която жилищният дял е отделен от останалия свят. Целта й не е толкова да пази от нападения, колкото да скрие живота на придворните от погледите на простосмъртните. В оградената територия е и езическият храм, капището, където хановете принасяли жертва на Тангра. То съществува до приемането на християнството в 865 г., когато е изцяло разрушено.