Неоспорим бисер на християнската архитектура в столицата Велики Преслав от ІХ-Х в. е Златната църква. Името идва от златното покритие, с което е бил украсен купола й. Освен това я наричат Кръглата църква, защото тя е ротонда с план във вид на окръжност.
Вътрешността на основната кръгла част е образувана от осем еднакви ниши (конхи) и една по-голяма на изток, представлявала олтара. Срещу конхите отвътре обикаля окръжност от 12 мраморни колони, поддържали някога масивния купол. Троен вход свързва кръглото пространство с широк притвор от запад. В него четири свободни колони са крепели сводове, на които се е намирал втори етаж с галерия. Към него се е достигало по вито стълбище, скрито в една от двете цилиндрични кулички, завършващи красиво западните ъгли на притвора. От него чрез широк вход с мраморен праг се влиза в просторен двор (атрий) с дълбок кръгъл кладенец, изкопан точно в центъра. Вътрешните повърхности на стените на двора са разчленени с 14 полукръгли ниши. Пред тях пък се издига стъпващ на колони портик, позволяващ на богомолците да се укрият от дъжд и слънце.
Всеки елемент в сложната конструкция на Златната църква има своето определено значение в общата композиция. Като цяло тя се развива от запад на изток, като обемите постепенно нарастват във височина. Фасадите са изключително раздвижени с различни архитектурни елементи, създаващи неповторим ритъм. Цялата вътрешност е била украсена с мозайки от цветна смалта, а подовете - покрити с мозайки в стил „опус сектиле" и рисувани керамични плочки. Сред тях великолепно се вписват многобройните детайли от мрамор и варовик - колони с увенчаващи ги богато декорирани капители, красиви корнизи, архитрави, архиволти, олтарната преграда, епископският амвон в центъра на кръглото пространство.
Планът на Златната църква е неприсъщ за съвременното византийско изкуство и произлиза от раннохристиянската архитектура. Примерите са от източните части на Мала Азия и Закавказието. Но в средновековна Европа съществува храм-близнак и това е прочутата кръгла катедрала на Карл Велики в Екс ла Шапел (Аахен), изградена в края на VІІІ в. Това показва еднаквите предпочитания на двамата големи владетели, поставили си амбициозната цел да създадат собствена империя на мястото на Римската.