ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА

На хълма Хисар край съвременния град Ловеч се намира селище с древна история. Следите от обитаване водят към далечните праисторически времена. По-късно възвишението е населено от траките, а след идването на римляните е създаден укрепен президиум с пътна станция. В първите векове на новата ера селището временно се пренася в равнината под хълма, но след началото на варварските нашествия в средата на ІІІ в. хората отново се връщат на естествено защитения Хисар. През V-VІ в. там е построена трикорабна куполна базилика, съществувала до идването на славяните в първите десетилетия на VІІ в. Тогава животът на хълма се прекратява за няколко века.

Средновековната крепост е издигната през ІХ-Х в. и заема двете горни тераси на хълма. Със столетията по склоновете се оформят жилищни и занаятчийски квартали. От юг и запад възвишението е почти отвесно, докато най-достъпно е то от източната страна. Целият хълм е ограден с яка каменна крепостна стена, дебела от 1.8 до 3 м. Основите са положени направо върху скалите, а височината се изчислява между 5 и 8 м. Във вътрешността археолозите разкриват множество сгради, както и седем църкви, строени в различни епохи. В най-високата част се намира градският замък, където е резидирал управителят на града и областта.

За първи път твърдината се споменава във връзка с нападенията на варварите-печенеги през ХІ в. Византийските хронисти Михаил Аталиат и Скилица Кедрин разказват, че в крепостта се опитал да се задържи с войската си печенежкият вожд Селте, но в 1059 г. е прогонен оттам. През ХІІ в. мощните стени на Ловеч успяват да възпрат напредващите срещу току-що освободилата се България византийски армии. В 1187 г. под неговите стени е сключен прочутият Ловешки договор, с който е призната отново придобитата независимост на страната.

Възходът на града е именно по време на Второто българско царство, когато става един от най-известните на Балканския полуостров. През 1331 г. неговият управител, деспот Иван Александър, е избран за цар. Четиридесетгодишното му управление се смята за „златен век" на средновековната държава. От това време са открити разнообразни накити, оръжия, оръдия на труда и красива керамика. Сред тях блести скритото в глинено гърне съкровище от 1430 сребърни монети на цар Иван Александър. Животът в крепостта постепенно замира след османското нашествие.